Порода кучета ,,Питбул''

Питбул (на английски: Pit Bull) е общо наименование за кучета, включващо породите американски питбул териер, американски стафордширски териер, стафордширски бултериер и всички възможни кръстоски между тях. Понякога към тях се причисляват и американския булдог и бултериера.[1]

Много от тези породи са били първоначално създадени като бойни кучета, а по-късно след забраната за използване на кучета в кървави спортове (1835 г.) се използват в Съединените щати като кучета за улов на полудиви говеда и свине, за охраняване на добитъка или за домашни любимци, въпреки че някои собственици все още ги развъждат и използват за боеве с кучета.[2][3]Тази практика продължава и до днес, но е незаконно в много страни.Кучетата са средни по големина като теглото им варира между 15 – 27 кг. при мъжките и 13 – 25 кг. при женските. Дължината на тялото малко превишава височината в холката, която е 43 – 53 см.[5]

Питбулите имат широки черепи, добре развити лицеви мускули, както и силни челюсти.[6] Противно на общоприетия мит, питбулите, както и всички останали кучета, не разполагат със „заключващи челюсти“, нямат физиологичен „заключващ механизъм“ в мускулите на челюстта или в костната структура.[6][7]

Съществуват различни окраски.

Порода кучета ,,Чихуахуа''

Чихуахуа (на испански: Chihuahua) е най-малката порода кучета в света. Произхожда от Мексико, по-точно от територията на щата Чихуахуа, от който произлиза и името ѝ. Призната е през 1850 г., но предците ѝ (породата течичи) са използвани още от толтеките, които ги погребвали заедно с мъртъвците и вярвали, че помагат на мъртвия да премине в отвъдния свят. Когато конкистадорите дошли в Америка, течичи били кръстосани с азиатски породи. Съвременните чихуахуа са селектирани през 1850 г. в Каса Гранде, щат Чихуахуа. Щатът граничи с американските Тексас, Аризона и Ню Мексико, откъдето започнала породата да се разпространява по целия свят. Съществуват два вида чихуахуа: дългокосместо и гладкокосместо.Има и разновидност на породата със средна дължина на козината, но тя не е призната.

Главата на кучетата от породата има характерна ябълкообразна форма. Муцуната е къса. Очите са големи, кръгли и тъмноцветни.Носната гъба е с цвета на очите.Ушите са прави, големи, широки в основата и закръглени в края. Опашката е дълга, сърповидна и изпъната нагоре. Допустим е всякакъв цвят, но обикновено се срещат сив, тигров и шоколадов цвят.

Породата има обичайната нестабилна психика за дребна порода, въпреки че много рядко могат да се срещнат истеричнииндивиди. Смята се, че гладкокосместите чихуахуа са по-активни и темпераментни от дългокосместите. Представителят на породата обича своя стопанин, понякога е ревнив, но никога злобен. Едно от най-сериозните предимства на тази порода е, че са много лесни за гледане. Те са супер за градски условия, предпочитат честите пред дългите разходки, ядат между средно и малко, изискват много малко поддръжка и имат сравнително малко ставни или мускулни проблеми - дори и когато остареят. Освен това не пускат никакви косми. Чихуахуа е умно куче и лесно може да го обучиш на нужди.